Бели са гълъбите.
Тихо прелитнали над
младостта.
Бели са и мислите.
Отправени към
далечна синева.
Бавно отпиваме болка.
Методично вкусваме
от солта
на
живота...
Ела, ще вървим
с теб
ръка за ръка.
А всъщност ще скитаме...
Пак смирено е в
душите...
Още пазя старата китара...
© Любослава Всички права запазени