22.11.2011 г., 23:14

Магия

593 0 3

Бе дете. И вярваше. Безумно.

В приказки, изпълнени с магия.

Но животът - не е чудно -

бе решен да я убие,

тази вяра толкоз’ чиста -

тъй прозрачна, тъй невинна…

И да вярваш, да не искаш

ни единствена причина.

Бе дете. И бе различна.

Бе духът ù несломим.

С вярата си - безгранична,

тя успя. И победи.

Магията напук запази

в свойто мъничко сърце -

чисто него го опази -

не на възрастен, а на дете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...