Ръката ти в моята държа,
с очи ти се усмихвам,
не мога да замълча,
иде ми да крещя, че те обичам!

Разпознавам слънцето в косите ти,
сладостта на ягоди в устните ти,
морето в очите ти и
 музиката в гласа ти.

Танцувам под дъжда
със своя собствена музика и ритъм,
 учудващо е как светът е по-красив,
щом знаеш, че си обичан.

Кискам се на глас, сама,
понеже оня ден нещо си ми казал.
Каква магия е любовта,
забравяш, че от друг си бил белязан.

Забравяш, че нямал си усмивка
и не спиш сега, не от мъка,
а от обич безумна.
Сънят ти не е кошмарът,
че някой си отива,
а как седиш сгушен,
защитен от всичко,
в прегръдките на някой влюбен.
Той не обещава,
че никога няма да си тръгне,
а ти не го молиш и не очакваш.
Любов ли е?
Не е нужно да питаш.
Силна, устойчива, крехка,
 поредна или съдба?
Няма гаранция, ни за една.
Важно е, че си до мен,
че в момента те има,
че осмисляш деня!