15.10.2017 г., 20:41

Магнетична неизбежност

457 0 0

 

Аз пътувах без да знам къде,
в думи блъсках се и отминавах,
чужди бяха техните лица, 
непознати седящите наблизо.  

Черни гарвани изпратени за мен 
ме отнесоха във владения под твоя власт,
магнетични полета неизбежност,  
спирка на неизвестната посока. 

Знаех пътя си, преди да разбера, 
виждах го, преди да прогледна,
чух го, преди да имам слух, 
намерих го, преди да го открия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...