20.07.2008 г., 20:44

Магьосник

737 0 0

Магьосник

Пуснах те почти без съпротива,

странен и красив магьосник си.

Мислите ми взе и покори ме,

не очаквах, дотогава сляпа бях.

Всеки ден е твоята магия,

става все по-силна, властна тя.

Аз се чувствам като пъстра пеперуда,

привличана от ярък цвят.

И твоят огън ме изгаря, пак и пак.

Но аз отново идвам преродена

и пак изгарям в твоя ярък цвят

и пак, и пак, и пак...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...