Май
Рози от бархат и дъхав жасмин-
май е навън, но намръщен и сив.
Рони небето сълзи в ден един-
мрачен, дъждовен, но все пак красив.
Макове алени, кремав салкъм
вплитам с усмивка в далечна мечтата
някъде там оживелият сън
спомня си с горест горещи лета.
Мощна магия и чувствен заряд
носи нощта, напоена с любов.
Някак замислено славей запя,
слушам захласната птичия зов.
Пак окрилена с букет във ръка
встъпвам безгрижно в море от цветя,
мантия шарена си изтъках,
горе в ефира след миг ще летя.
Махвам с досада, поклащам глава,
пак се разсеях, обърках дори.
Май ме омая и шепна едва:
Миг тъй прекрасен, поспри, ти поспри...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Митева Всички права запазени
