Algol (Мария Митева)
141 38
19.05.2023 г., 7:24 ч.

Май 

  Поезия » Пейзажна
171 0 2

Рози от бархат и дъхав жасмин-

май е навън, но намръщен и сив.

Рони небето сълзи в ден един-

мрачен, дъждовен, но все пак красив.

 

Макове алени, кремав салкъм

вплитам с усмивка в далечна мечтата

някъде там оживелият сън

спомня си с горест горещи лета.

 

Мощна магия и чувствен заряд

носи нощта, напоена с любов.

Някак замислено славей запя,

слушам захласната птичия зов.

 

Пак окрилена с букет във ръка

встъпвам безгрижно в море от цветя,

мантия шарена си изтъках,

горе в ефира след миг ще летя.

 

Махвам с досада, поклащам глава,

пак се разсеях, обърках дори.

Май ме омая и шепна едва:

Миг тъй прекрасен, поспри, ти поспри...

© Мария Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Таня! И за този коментар, както и за предишните 😀
  • Чудесно написано!
Предложения
: ??:??