Май не ти е ушита по мярка съдбата, приятелю.
Ти каквато я мислеше, тя в пъти по-люта излезе.
А дали не е знаел дълбоко в душата Ваятелят,
че по мярка се шие за другите, не и за тези,
дето с пет планини на гърба си пак ходят изправени
и светът им да пламне, грижливо и кротко отглеждат
втори свят. Пеят песни в калта – на жаравата
и в пожара оставят една молекула от нежност.
Май не ти е ушита по мярка съдбата, приятелю –
чернова е била и погрешка сега е реалност.
А стаената жлъч във очите на твойте ласкатели
ти оставя следи във душата – и всичките кални.
Остави – не мери с тези тъжни аршини, приятелю.
Кой каквото ти каже, на него ще пари отпосле.
Май не ти е ушита съдбата по мярка, приятелю,
но със свят на гърба не е лесно дори и на Господ.
Ти уший си я сам – два-три метра съдба като слънце –
нашари си я с пет планини, и с жарави от спомени.
Щом те види Ваятелят, да събори еднаквите грънци
и от същата глина да извае човека по твое подобие.
© Елена Биларева Всички права запазени