21.10.2022 г., 7:06 ч.

Майчин грях 

  Поезия » Друга
316 0 3

Защо бре, мила моя майко?

Доведе ме на тоя свят....

И бях пожънат мила майко,

преди дори да съм посят.

 

Къде си мила моя майко?

Дали ще си на "оня свят"?

За там сме всички мила майко!

И няма връщане назад.

 

Очакваш ли ме мила майко?

Недей ме чака! Аз не ща!

Избрала си си мила майко,

предаване, а не борба.

 

Предала си ме мила майко!

Избрала си, но не синът.

Грехът е твой, но аз бре майко

останах сам, да изплатя....

 

 

 

 

© Pavlin Penchev Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и тъжно откровение, което ме натъжи!
    Поздравявам те!
  • Силен стих. Харесах.
  • Страшно признание! Изтръпващо откровение! Бих го сравнил единствено с Пею-Яворовото: НАПРАЗНО, МАЙКО, което е най-жестокото стихотворение в световната литература, посветено на майката:

    Напразно, майко, се боиш,
    че скитане ме изхаби,
    че ти си вече може би
    от син забравена остала.

    Напразно, майко, се боиш...
    Та мога ли забравя аз
    немилостивата оназ,
    живот която ми е дала.
Предложения
: ??:??