22.04.2010 г., 15:47

Майчино

949 0 26

Защото ти си не жена, а мъченица…

Защото ти си прошката за всяка грешка…

Защото ти си в клетка, а остана птица…

Защото ти си издържливост нечовешка…

 

Защото вече знам какво е да си майка…

Защото вече зная как не си умирала…

Защото вече ясна ми е цялата мозайка…

Защото вече ясно ми е как си спирала…

 

Защото твойта обич не познава “Няма”…

Защото мойта обич не е закъсняла…

Защото си не майка, а си Мама…

Защото, като твоя дъщеря, съм го разбрала…

 

Защото виждам в теб пораснало дете…

Защото заболя ме разраненото ти рамо…

Затуй подлагам свойто майчино сърце -

да си починеш от “защото”, мила мамо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Люсил Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Очаквам и мен така да ме разбере поне дъщеря ми един ден

    Поздравления за стихотворението!
  • Нели, Пепи - и аз ви благодаря!
  • Прекрасен стих, за най-прекрасния човек, в нашия живот! Поздрави мила!
  • Благодаря, Люси!
  • Силвия, благодаря!, благодаря!, благодаря!
    Борис, много мило!
    Събина, добре дошла!
    Светлана, благодарност за усмивката!
    Леонардо, дано и на нея да й е хубаво от този факт! Благодаря ти!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...