Защото ти си не жена, а мъченица…
Защото ти си прошката за всяка грешка…
Защото ти си в клетка, а остана птица…
Защото ти си издържливост нечовешка…
Защото вече знам какво е да си майка…
Защото вече зная как не си умирала…
Защото вече ясна ми е цялата мозайка…
Защото вече ясно ми е как си спирала…
Защото твойта обич не познава “Няма”…
Защото мойта обич не е закъсняла…
Защото си не майка, а си Мама…
Защото, като твоя дъщеря, съм го разбрала… ...