Майска вечер
Грижливо помете Вятърът земята
от боклуците на делника човешки:
подлост, завист, клевети и грешки
надалеч запокити - вдън небесата.
Птиците притихнаха в гнездата,
изпели на Деня най-звънките си трели.
Ветрецът прошумя над меките постели
и залюля за ''лека нощ'' листата.
Политнал после ниско над полята,
приглади с пръсти избуялите треви,
поспря се и - снага надве превил -
докосна с устни и приспа цветята.
И сам - в копнеж по нежността -
зефирът духна, угаси луната
и стихна тръпен сред гората
в обятията топли на Нощта.
от боклуците на делника човешки:
подлост, завист, клевети и грешки
надалеч запокити - вдън небесата.
Птиците притихнаха в гнездата,
изпели на Деня най-звънките си трели.
Ветрецът прошумя над меките постели
и залюля за ''лека нощ'' листата.
Политнал после ниско над полята,
приглади с пръсти избуялите треви,
поспря се и - снага надве превил -
докосна с устни и приспа цветята.
И сам - в копнеж по нежността -
зефирът духна, угаси луната
и стихна тръпен сред гората
в обятията топли на Нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
