23.03.2015 г., 8:20 ч.
Майстор-стихар
Отидох с стомна за вода.
И втори път ...
И трети път ...
И, някъде на N-ти път,
се блъснах във един дувар
и в него стомната строших.
Но аз парчетата слепих,
и се получи този стих.
Да, вярно казват за Ангар,
това, че майстор е стихар.
Той може от овце, от крави,
от всичко - стих да ти направи!
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Майсторлък си е!
-
Много хубав стихотворен отзив си ми написала, Стойна!
Започнах и аз да ти отговорям в този дух, но вместо като коментар реших да го постна като ново стихче - "Пишман пастир с пастирка поетеса".
Благодаря ти много за идеята и вдъхновението! -
Пастирка имаш ли край тебе?
Внимавай да не те обсеби!
Защо пък! Щом е хубавица -
ще си живеете двоица...
Пролетен поздрав!Обожавам хумора и ми допадна.
Поздравление и нови творчески успехи! -
Благодаря ти, Водице! Честита пролет и на тебе! За твоето "браво" си мисля че го казваш искрено, въпреки че стихчето ми е една глупост. Но той, Ангар, такива все ги пише.
А твоя коментар, Ева, не го разбрах. За това ли стихотворение казваш, че е бял стих? Не, нищо бяло в него няма. В белия стих обикновено рима няма, има само чувство. Белият стих не разказва, а казва. Не както разказвам аз - че съм ходил за вода веднъж, че дваж, че накрая съм се блъснал в дувар, строшил съм стомната и после съм я лепил. Белият стих е много труден стих. В него трябва да има толкова много чувство, че да може да си мине без рима, а почти и без ритъм.
Както казва Шекспир за една от героините си: "Тя е толкова красива, че би могла да бъде и без ум; и е толкова умна, че би могла да мине и без красота".
Докато в моето стихче и ритъм има, и рими: дувар-Ангар-стихар; строших-лепих-стих; крави-направи. С такъв ритъм и рими то би могло да мине и без идея.
Но има ли в него някаква идея, или поне каква идея аз си мисля, че съм вложил в него?
Ти правилно казваш, че за истинската поезия само ритъм и рими не стигат - трябва и идея, и чувство.
Точно такава беше и моята идея - стихотворението да е глупост. За илюстрация на стиховете на поетите занаятчии - стихоплетци и "стихари".
А дали съм успял не знам, но това вече е друга тема. -
Бял стих..., "просто, рядко, бистро" - вярно, че само с рима - не става..., но трябва и идея, чувство, ритъм..., пише се (n-ти), не N-ти!!!
"И, някъде на N-ти път,
се блъсках в някакъв дувар
и в него стомната строших." -
Привет, Вега, привет - Исмаил!
Пролетно да ви е през цялата година!
Чувствам иронията ви, но то смисълът на това стихче е самоиронията - че за разлика от талантливите поети Ангар е занаятчия.
Има обаче и друг момент - откритието на една нова дума, един нов синоним за стихоплетец - "стихар". Може и друг да я е измислил, но аз поне досега не съм я срещал.
А и поговорката "Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, ..." -
Майстор си, Ангар!
Честита Пролет!
-
Аз пък съм стихар- психар,
стихове ме не насищат,
станах селски говедар,
тичам с крави по стърнища!
И от мен поздрав, Ангаре! -
"Той може от овце, от крави,
от всичко - стих да ти направи!"
"Така си е - Ангар
за мен /поне/ е майсторът стихар.
Добитък лесно ще подкара
и ще го вкара във (х)ангара.
Наместо мляко той от крави
говежди стихчета си прави..."
Честита пролет, Ангар!
Майстор си на хумористичната поезия.
Специален поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
