8.06.2024 г., 20:07

Макар и...

914 0 0

Обичта, макар и невзаимна,

Буреноснодълговечна и горчива,

Иска за последно да ѝ кимна,

Че да се сбогува с мен с „Недей унива!“.

А пък аз, за да не я раня, ѝ изпълнявам 

Мигом... Мълком чинно и това ще сторя;

Тя - тъгата в мен, ми шепне: „С теб се забавлявам! -

Ей, не рухвай! Вярвай! - Аз съм твоята опора!“

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

18 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...