Laska (Ласка Александрова)
854 13624
21.04.2007 г., 18:06 ч.

Макар за кратко 

  Поезия
633 0 8
 

Сърце, от студ сковано,

дишало едва.

Духнал топъл вятър

и стопил леда.

Повеят донесъл

семенце едно

и на сърцето дал го -

да не е само.

Дарило го сърцето

със свойта топлина

и скоро семенцето

изправило снага,

отворило листенца,

повдигнало главица.

Сърцето се зарадвало -

другарче му била

маргаритка-хубавица.

Но духнал силен вятър,

след него минала слана.

Маргаритката, още неразцъфтяла,

свела тъжно глава.

От сланата попарена,

не показала свойта красота

и на сърцето „Сбогом"

едва промълвила тя.


Натъжило се сърцето -

пак останало само.

За маргаритката с тъга

често спомняло си то,

че макар за кратко

другар била му тя,

а след нея самотата

още по-тягостна била.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??