Laska (Ласка Александрова)
854 13624
Apr 21, 2007, 6:06 PM

Макар за кратко 

  Poetry
632 0 8
 

Сърце, от студ сковано,

дишало едва.

Духнал топъл вятър

и стопил леда.

Повеят донесъл

семенце едно

и на сърцето дал го -

да не е само.

Дарило го сърцето

със свойта топлина

и скоро семенцето

изправило снага,

отворило листенца,

повдигнало главица.

Сърцето се зарадвало -

другарче му била

маргаритка-хубавица.

Но духнал силен вятър,

след него минала слана.

Маргаритката, още неразцъфтяла,

свела тъжно глава.

От сланата попарена,

не показала свойта красота

и на сърцето „Сбогом"

едва промълвила тя.


Натъжило се сърцето -

пак останало само.

За маргаритката с тъга

често спомняло си то,

че макар за кратко

другар била му тя,

а след нея самотата

още по-тягостна била.

© Ласка Александрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??