16.08.2014 г., 19:45

Малка циганко

681 0 6

С предизвикателна походка,

с лице от летен мрак,

недоверчива като котка

минаваш пак и пак.

 

Оглеждаш се. Очите светят

и август в тях блести.

Побъркват се от страст мъжете,

щом ги погледнеш ти.

 

И всеки иска да те има.

Предлагат ти пари.

Но ти вървиш недостижима,

обидена дори.

 

Глупаци! Мислят, че си лесна,

нещастна, без късмет...

Мъжете груби и нечестни

те имат за предмет.

 

От вчера нищо не си яла.

И лош е с теб света.

Ала мечтата ти е бяла.

Ти търсиш любовта.

 

Та затова минаваш вечер

невинна пак и пак...

Разтапяш се, така далечна,

във мамещия мрак. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ам, чи то сляп да си ще видиш, че нашите "римляни" ги е правил Индира Ганди и жена му. Не приличат на индианци, нито на Зулу, следователно най-близките им родственици не са били канибали, а по скоро тези, дето са измислили нулата и свещените крави!
  • Бостън, ама и циганска раса ли има )))))

    Красотата няма раса... и физическата, и духовната красота
    Особено ако двете са тандем
    Много ми хареса, Нина, добре, че чрез коментари го открих

    Поздрав с нещо мое (поздрав и за Бостън )
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205658

    Непременно изгледайте клипчетата
  • Това, че не съм съгласен с тезата, не означава, че не съм го оценил.
  • Недооценено е останало това стихотворение, за жалост!
    Ето, аз го подкрепям с една категорична шестица!
  • Не съм съгласен, защото съм расист. Може би това се отнася само за мъжете от "римски" произход. Апертурно - всяка раса да си знае кожата!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...