С предизвикателна походка,
с лице от летен мрак,
недоверчива като котка
минаваш пак и пак.
Оглеждаш се. Очите светят
и август в тях блести.
Побъркват се от страст мъжете,
щом ги погледнеш ти.
И всеки иска да те има.
Предлагат ти пари.
Но ти вървиш недостижима,
обидена дори.
Глупаци! Мислят, че си лесна,
нещастна, без късмет...
Мъжете груби и нечестни
те имат за предмет.
От вчера нищо не си яла.
И лош е с теб света.
Ала мечтата ти е бяла.
Ти търсиш любовта.
Та затова минаваш вечер
невинна пак и пак...
Разтапяш се, така далечна,
във мамещия мрак.
© Нина Чилиянска Всички права запазени