Малка житейска история
МАЛКА ЖИТЕЙСКА ИСТОРИЯ
– Здравей!
Прости, че без покана...
минавах... в този късен час
и... Не, няма да остана.
Не зная как, но сетих се за нас.
– А, сети се! Чудесно!
Как така?! Замина
и сега ти беше лесно
да позвъниш. А мина
време и синът порасна.
Не те познава, а пък май и аз.
Отивай си! Нима не ти е ясно –
от много време няма вече „нас”.
– Аз май сгреших –
не трябваше да идвам...
Не знам защо реших,
че огън не изстива.
– Но гасне, мили мой!
Не го ли знаеш?
Угасва бавно той,
ако не го подклаждаш.
– Красива си! Все още си красива!
Времето е минало край теб...
и тази сила в теб е още жива...
а аз съм бил глупак... едно дете...
– Да, тук си прав –
като дете постъпи!
Е, жив и здрав!
И сбогом, скъпи!
– Ще си отида, но преди това,
пусни ме вътре само за минута.
Едно кафе... на крак... и без слова...
Студът във мен години веч се лута.
Бих се стоплил с глътчица кафе.
Ще го изпия и ще си отида.
Не ми прави любимото парфе –
щастлив съм, че отново ще те видя.
– Добре, ела, но времето отлита!
Синът ти ще се върне подир час,
ще те погледне с укор и ще пита,
какво ли прави чичото у нас.
* * *
– Прекрасна си, но май, че се повтарям,
а аз топя се в свойта си вина,
и миналото наше ме изгаря –
днес виждам го във нова светлина.
Ако целуна устните ти нежни,
дали ще ме помислиш за нахал?
Ей тъй, заради чувствата ни прежни,
които съм небрежно пропилял?
– Не се надявай… Много си нахален…
Очаквах те… години те копнях…
И гоних като улава Михаля…
– Намерих те. До твоя дом се спрях…
Не ме пъди! Отдавна съм наясно,
че глупав бях и затова сгреших.
Синът ми тъжно без баща порасна,
докато в егото си мъжко аз се крих.
– Ще ти постеля в хола на дивана…
Не съм простила още твоя грях!
Не знам дали ще искам да останеш,
макар без тебе трудно да живях…
* * *
– Ей, мамо, кой е този чичко?
– Ами това е… той е… – Аз съм твой баща!
– Наистина! Направо е велико!
Ще ти разкажа хиляди неща!
Нали дошъл си ти, за да останеш?
Ще имам татко като всички… а?
Мамо, моля те, недей да плачеш!
Ама и в твоите очи блести сълза…
24. 10. 2015 г.
Русе
© Румен Ченков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за поздрава, Севдалин! Благодаря и на Надя, и на всички останали!
-
Гениално!
-
Благодаря!
-
Аплодисменти за идеята и изпълнението!Лее се леко,но житейската ситуация никак не е лека.Харесва ми сантименталността!
-
Благодаря!
Към Димитров: Един читател ми каза, че това е неговата преживяна история. Животът е многолик и понякога историите в него са сантиментални, но действителни. Сълзливите шоу-програми по телевизиите често се оказват бледи копия на действителността. -
ВЪЗХИТЕН СЪМ! ЧЕТЕ СЕ С ОГРОМНА ЛЕКОТА.АКО И ТАКА Е НАПИСАНО ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
-
Идеята ми не е да изглежда като чисто стихотворение. Това все пак е разказ в стихотворна форма. Може да ви се струва малко бозаджийска история, но да предположим, че и такива неща се случват. Ако не ви харесва, няма никакъв проблем. Всеки има право на мнение. Впрочем и аз не харесвам предаването на Наталия Симеонова.
-
Уникално - без тези болезнени уроци морално пропадналите не могат да започнат да мислят - рано или късно всеки ще получи това което заслужава...!!!
"–Добре, ела, но времето отлита!
Синът ти ще се върне подир час,
ще те погледне с укор и ще пита,
какво ли прави чичото у нас."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
