Малка нощна изповед на една белка
Завист съсипва душата ми.
Коментирам,
дано извлека дивиденти.
Готова съм
да си смъкна полата,
само за вашите аплодисменти.
Белка съм - гризач
от семейство порови.
Нямам си спешъл ездач.
Скачам по разни чворове.
Сама си вдигам опашката,
помиярите да ме душкат.
Голяма работа, че ме лашкат.
Какво е едно намушкване,
като после ще изляза на сцената
и ще бъда звезда, и ще свиркат...
Аз съм най-надарената!
Проста съм, но импровизирам.
И ме аплодира вселената,
а аз отмаляла примирам,
че моя е вече арената.
Ела, антураж мой верен,
понамирисва под робата ми.
На кой да направим живота черен
с пет плюнки селска отрова.
Не съм си мила устата -
ще стане вече година.
Минотавърът в пещерата
от това се спомина.
Завист гризе душата ми.
Коментирам,
дано извлека дивиденти.
Готова съм
на всичко за всички,
само за ласкави аплодисменти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Радулов Всички права запазени
