Малка нощна изповед на една белка
Завист съсипва душата ми.
Коментирам,
дано извлека дивиденти.
Готова съм
да си смъкна полата,
само за вашите аплодисменти.
Белка съм - гризач
от семейство порови.
Нямам си спешъл ездач.
Скачам по разни чворове.
Сама си вдигам опашката,
помиярите да ме душкат.
Голяма работа, че ме лашкат.
Какво е едно намушкване,
като после ще изляза на сцената
и ще бъда звезда, и ще свиркат...
Аз съм най-надарената!
Проста съм, но импровизирам.
И ме аплодира вселената,
а аз отмаляла примирам,
че моя е вече арената.
Ела, антураж мой верен,
понамирисва под робата ми.
На кой да направим живота черен
с пет плюнки селска отрова.
Не съм си мила устата -
ще стане вече година.
Минотавърът в пещерата
от това се спомина.
Завист гризе душата ми.
Коментирам,
дано извлека дивиденти.
Готова съм
на всичко за всички,
само за ласкави аплодисменти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Радулов Все права защищены
