Малки и големи
Днес сме толкова слаби и мънички,
двама в детска сълза се побираме...
А ръцете ни, тънички, тънички,
са несръчни. И грешно избираме —
първо пътя, а после посоките.
И накрая — с кого да пътуваме...
Уж големи и даже високи сме!
А боим се от просто сбогуване.
С нас растат ли растат и обувките.
В тях преплавахме толкова делници.
Но съвсем оредяха целувките...
Няма вятър в предишните мелници.
Само зрънце копнеж е останало —
по онези усмивки от снимките.
Нещо зло за гръкляна е хванало
радостта и затяга ни примките.
С теб се свиваме, свиваме, свиваме...
Та дано се измъкнем от възела!
Ала в детска сълза се разливаме.
И сме пак по средата на пъзела.
Все редим и редим, до припадане...
Но сме стари, треперят ни пръстите.
За секунда забравяме, падаме,
непроходили още, невръстни сме.
И за възрастни често не ставаме.
Две деца, триста грижи... И данъци.
Щом сами сме, от страх се смаляваме.
А пък заедно мръзнем без пламъци.
Някой ден ще достигнат до слънцето
синовете, без наше участие...
С теб дали ще покълнем от зрънцето,
щом сълзите им станат от щастие?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
