Камбанен звън прорязва утринната тишина.

Един живот отлитна,

една душа замря!

Един миг и вече теб те няма.

Това ли бе животът,

това ли бе и краят?

Една прашинка е човешкият живот

Така ми липсват ласките ти, мило...

И погледа ти топъл в дългите студени дни.

В съня ми идваш често ти,

но пак далече си...

Моля те, ела при мен...

Жадувам те...

С дланите си меки ме стопли,

обгърни ме с нежността си.

Чуй сърцето ми за теб тупти!

Искам винаги да бъдем двама

как  красиво е и друго е, нали???

Ти може би не знаеш

или трудно ти е да го разбереш,

че ти си моето момче

и никой друг не ме влече.

Само мен ще имаш ти,

както и да ти звучи.

Всяка нощ аз теб сънувам,

всеки ден тъй силно те жадувам.

Какъв е смисълът да съществувам,

когато теб те няма, нямам сила.

Не искам да съм жива,

20-тия ми рожден ден

В летен ден вали пороен дъжд.

Небето плаче вместо мен.

Сама съм в празничния ден.

Очаквам твоя поздрав,

мечтая за прегръдката ти силна.

Денят е мрачен и студен,

а няма никого да мен!

Денят е тъй обикновен,

когато сам празнуваш рождения си ден!!