10.10.2007 г., 16:07

Малки стихчета

3.3K 0 2
                                        
                             1

Камбанен звън прорязва утринната тишина.

Един живот отлитна,

една душа замря!

Един миг и вече теб те няма.

Това ли бе животът,

това ли бе и краят?

Една прашинка е човешкият живот

и някак отминава без да разбереш.


               2

Така ми липсват ласките ти, мило...

И погледа ти топъл в дългите студени дни.

В съня ми идваш често ти,

но пак далече си...

Моля те, ела при мен...

Жадувам те...

С дланите си меки ме стопли,

обгърни ме с нежността си.

Чуй сърцето ми за теб тупти!

Искам винаги да бъдем двама

как  красиво е и друго е, нали???


              3

Ти може би не знаеш

или трудно ти е да го разбереш,

че ти си моето момче

и никой друг не ме влече.

Само мен ще имаш ти,

както и да ти звучи.


               4

Всяка нощ аз теб сънувам,

всеки ден тъй силно те жадувам.

Какъв е смисълът да съществувам,

когато теб те няма, нямам сила.

Не искам да съм жива,

щом не съм щастлива!


              5

20-тия ми рожден ден


В летен ден вали пороен дъжд.

Небето плаче вместо мен.

Сама съм в празничния ден.

Очаквам твоя поздрав,

мечтая за прегръдката ти силна.

Денят е мрачен и студен,

а няма никого да мен!

Денят е тъй обикновен,

когато сам празнуваш рождения си ден!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...