Oct 10, 2007, 4:07 PM

Малки стихчета

  Poetry
3.3K 0 2
                                        
                             1

Камбанен звън прорязва утринната тишина.

Един живот отлитна,

една душа замря!

Един миг и вече теб те няма.

Това ли бе животът,

това ли бе и краят?

Една прашинка е човешкият живот

и някак отминава без да разбереш.


               2

Така ми липсват ласките ти, мило...

И погледа ти топъл в дългите студени дни.

В съня ми идваш често ти,

но пак далече си...

Моля те, ела при мен...

Жадувам те...

С дланите си меки ме стопли,

обгърни ме с нежността си.

Чуй сърцето ми за теб тупти!

Искам винаги да бъдем двама

как  красиво е и друго е, нали???


              3

Ти може би не знаеш

или трудно ти е да го разбереш,

че ти си моето момче

и никой друг не ме влече.

Само мен ще имаш ти,

както и да ти звучи.


               4

Всяка нощ аз теб сънувам,

всеки ден тъй силно те жадувам.

Какъв е смисълът да съществувам,

когато теб те няма, нямам сила.

Не искам да съм жива,

щом не съм щастлива!


              5

20-тия ми рожден ден


В летен ден вали пороен дъжд.

Небето плаче вместо мен.

Сама съм в празничния ден.

Очаквам твоя поздрав,

мечтая за прегръдката ти силна.

Денят е мрачен и студен,

а няма никого да мен!

Денят е тъй обикновен,

когато сам празнуваш рождения си ден!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...