Oct 10, 2007, 4:07 PM

Малки стихчета

  Poetry
3.3K 0 2
                                        
                             1

Камбанен звън прорязва утринната тишина.

Един живот отлитна,

една душа замря!

Един миг и вече теб те няма.

Това ли бе животът,

това ли бе и краят?

Една прашинка е човешкият живот

и някак отминава без да разбереш.


               2

Така ми липсват ласките ти, мило...

И погледа ти топъл в дългите студени дни.

В съня ми идваш често ти,

но пак далече си...

Моля те, ела при мен...

Жадувам те...

С дланите си меки ме стопли,

обгърни ме с нежността си.

Чуй сърцето ми за теб тупти!

Искам винаги да бъдем двама

как  красиво е и друго е, нали???


              3

Ти може би не знаеш

или трудно ти е да го разбереш,

че ти си моето момче

и никой друг не ме влече.

Само мен ще имаш ти,

както и да ти звучи.


               4

Всяка нощ аз теб сънувам,

всеки ден тъй силно те жадувам.

Какъв е смисълът да съществувам,

когато теб те няма, нямам сила.

Не искам да съм жива,

щом не съм щастлива!


              5

20-тия ми рожден ден


В летен ден вали пороен дъжд.

Небето плаче вместо мен.

Сама съм в празничния ден.

Очаквам твоя поздрав,

мечтая за прегръдката ти силна.

Денят е мрачен и студен,

а няма никого да мен!

Денят е тъй обикновен,

когато сам празнуваш рождения си ден!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вичева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...