Малкият
Понякога, докато още сричаш
уроците на времето отлитащо,
докато още искаш да обичаш
и този свят на вкус да го опиташ,
докато още смяташ, че крилете
полагат се на силните по право
(а не - да пази Господ - на поетите
и техните напудрени представи).
Докато крачките ти стават по-големи,
а пък посоките ти - все нагоре,
приятелят докато става бреме
и го изгубваш в сенките на хората,
докато се препънеш в нечий поглед
и се разлаят в тебе злите псета.
И нечий стих докато не те бодне
и както никога ти прокърви сърцето.
Докато те погалят за утеха,
а ти анатемосаш тази слабост,
понеже всеки друг е твърде крехък,
за да споделя твоя път и слава
и мислиш, че е дребен като пиле -
не ти е по размера, ни по сабята.
Но докато доказваш, че си силен,
понякога печели точно малкият.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
