hristam (Христина Мачикян)
532 928
6 ago 2013, 14:11

Малкият 

  Poesía » Civil
601 1 9

Понякога, докато още сричаш
уроците на времето отлитащо,
докато още искаш да обичаш
и този свят на вкус да го опиташ,

докато още смяташ, че крилете
полагат се на силните по право
(а не - да пази Господ - на поетите
и техните напудрени представи).

Докато крачките ти стават по-големи,
а пък посоките ти - все нагоре,
приятелят докато става бреме
и го изгубваш в сенките на хората,

докато се препънеш в нечий поглед
и се разлаят в тебе злите псета.
И нечий стих докато не те бодне
и както никога ти прокърви сърцето.


Докато те погалят за утеха,
а ти анатемосаш тази слабост,
понеже всеки друг е твърде крехък,
за да споделя твоя път и слава

и мислиш, че е дребен като пиле -
не ти е по размера, ни по сабята.
Но докато доказваш, че си силен,
понякога печели точно малкият.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??