2.05.2024 г., 7:34

Малкият град

1.4K 0 0

 

В малкия град скрити са само мечтите.
Всичко останало се знае до другият край.
Знаят се лошите, знаят се и добрите.
Всичко е видимо, дори преди да се знае. 

 

В малкия град 
всички са като роднини.
Пътят е кратък, дори когато е пеш.
Нищо не става случайно, а е с причини,
които се знаят преди да ги разбереш. 

 

Малкият град е подобен на четена книга
с твърди корици и много познати неща.
Никой не тръгва, защото всеки е стигнал.
Даже лъжите са с много къси крака... 

 

В малкия град не живеят хора големи,
няма условия в него човек да расте.
В малкият град са малки даже проблемите.
Малко познати- приятели и врагове... 

 

В малкия град често идват на гости големи.
Красиво въздишат, но не плащат висока цена.
Не усещат живота без всекидневни проблеми...
Малкият град е залят и гъмжи с тишина... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...