Малко нощно стихотворение
Мъжът е взел нощта във шепа
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират.
Полегнала на хълбок,запотена,
нощта с мъжа прелюбодейства...
А чаткат тънки токчета зад ъгъла.
Убиецът на чувства приближава.
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират.
Полегнала на хълбок,запотена,
нощта с мъжа прелюбодейства...
А чаткат тънки токчета зад ъгъла.
Убиецът на чувства приближава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Маринова Всички права запазени
