Sep 9, 2005, 8:22 PM

Малко нощно стихотворение 

  Poetry
823 0 2
Мъжът е взел нощта във шепа
и гали с поглед тъмното й тяло.
Очите му гръдта й греят със възхита,
по облия корем се спускат бавно
и в сластна изнемога спират.
Полегнала на хълбок,запотена,
нощта с мъжа прелюбодейства...
А чаткат тънки токчета зад ъгъла.
Убиецът на чувства приближава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Random works
: ??:??