Малко стихотворение
520
0
0
Малко стихотворение
Родени без криле,
без южен двор, без пролет,
тъгуваме небе и като зимни хора
копнежът ни е резедав и плоден...
Живеем на твърдта,
растем с мечти, стареем като орех.
Червеното си ври. На бавен огън. Докато
генераторът не спре да ни тревожи.
Водата не е океан,
а синя лента за бинтоване
на раните, получили се след изгаряне
от знанието, че сме хора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
