Малко стихотворение

1.03.2014 г., 12:50 ч.

Поезия » Гражданска

374 0 0

Малко стихотворение

Родени без криле,

без южен двор, без пролет,

тъгуваме небе и като зимни хора

копнежът ни е резедав и плоден...

Живеем на твърдта,

растем с мечти, стареем като орех.

Червеното си ври. На бавен огън. Докато

генераторът не спре да ни тревожи.

Водата не е океан,

а синя лента за бинтоване

на раните, получили се след изгаряне

от знанието, че сме хора.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.