Малко стихотворение
Родени без криле,
без южен двор, без пролет,
тъгуваме небе и като зимни хора
копнежът ни е резедав и плоден...
Живеем на твърдта,
растем с мечти, стареем като орех.
Червеното си ври. На бавен огън. Докато
генераторът не спре да ни тревожи.
Водата не е океан,
а синя лента за бинтоване
на раните, получили се след изгаряне ...