Уморена съм. Малко тъжна, унила
или просто стаила дъха,
а нощта като птица безкрила
пристига с тежестта на греха.
Пред очите ми бавно минава
всеки кадър от новия филм,
тиха музика нейде припява...
Ние с тебе няма какво да делим –
само спомени – кратки минути
моето аз до твоето ти.
Във мечтите си бавно се лутам,
в очите искрата още блести.
Посрещни ме и няма да страдам,
да препускам вечно сама
и от тебе няма да бягам,
ще остана до сутринта.
© Зл Павлова Всички права запазени