събудих се с любов в сърцето
защо ?
погледнах през прозореца и ето-
изгряла пъстра есен под небето!
не искам да римувам есен с песен,
твърде простовато някак е за нея.
макар, да ви призная,
тази сутрин идваше ми да запея.
може би защото съм родена
през октомври, точно по средата
кой каза есента е уморена ?
та тя е чиста, млада, свята.
не я наричайте старица посребрена
не виждам аз на зимата студенината
есента е млада, крехка и зелена
момиче младо с песен недопята
макар и малко тъжно, с приказки в косата
и любов в сърцето и в душата свята
рисува със боички всички 213 цвята
и броди тайно между тези двата свята-
между зимата и лятото, студеното и святото
есен млада и наивна, в душата й - театър
и кара ме да я обичам, с всичкия й вятър
от очите й валяло дъжд, понякога и урагани
че може да ме няма следващата есен, знам ли ...
© Венера Всички права запазени