19.09.2020 г., 18:02  

(малко тъжна) Песен за есента

915 1 0

събудих се с любов в сърцето

защо ?

погледнах през прозореца и ето-

изгряла пъстра есен под небето!

не искам да римувам есен с песен,

твърде простовато някак е за нея.

макар, да ви призная,

тази сутрин идваше ми да запея.

може би защото съм родена

през октомври, точно по средата

кой каза есента е уморена ?

та тя е чиста, млада, свята.

не я наричайте старица посребрена

не виждам аз на зимата студенината

есента е млада, крехка и зелена

момиче младо с песен недопята

макар и малко тъжно, с приказки в косата

и любов в сърцето и в душата свята

рисува със боички всички 213 цвята

и броди тайно между тези двата свята-

между зимата и лятото, студеното и святото

есен млада и наивна, в душата й - театър

и кара ме да я обичам, с всичкия й вятър

от очите й валяло дъжд, понякога и урагани

че може да ме няма следващата есен, знам ли ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венера Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...