2.07.2013 г., 22:08

Малък мъж

742 0 0

Моето мъничко дете,
расте ли то расте 
и времето минава покрай нас
сякаш вчера беше в първи клас.

Днес чук и щифчета захванл е завчас,
рамки да сглобява за пчеличките в нас.
После и сеното ще прехвърли
без дори да се разсърди.

Малък мъж си имаме в дома,
с клещи и отверка в ръка,
способен да поправи щепсела сега,
втурва се да учи всичко на мига.

Всичко той ще стори 
и на тати той ще заговори:
„Приключих днес с всичките задачки,
сега е време за закачки.
Утре с труда ще продължа,
сега искам щурави неща!”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...