Моето мъничко дете,
расте ли то расте 
и времето минава покрай нас
сякаш вчера беше в първи клас.

Днес чук и щифчета захванл е завчас,
рамки да сглобява за пчеличките в нас.
После и сеното ще прехвърли
без дори да се разсърди.

Малък мъж си имаме в дома,
с клещи и отверка в ръка,
способен да поправи щепсела сега,
втурва се да учи всичко на мига.

Всичко той ще стори 
и на тати той ще заговори:
„Приключих днес с всичките задачки,
сега е време за закачки.
Утре с труда ще продължа,
сега искам щурави неща!”