Jul 2, 2013, 10:08 PM

Малък мъж

  Poetry
741 0 0

Моето мъничко дете,
расте ли то расте 
и времето минава покрай нас
сякаш вчера беше в първи клас.

Днес чук и щифчета захванл е завчас,
рамки да сглобява за пчеличките в нас.
После и сеното ще прехвърли
без дори да се разсърди.

Малък мъж си имаме в дома,
с клещи и отверка в ръка,
способен да поправи щепсела сега,
втурва се да учи всичко на мига.

Всичко той ще стори 
и на тати той ще заговори:
„Приключих днес с всичките задачки,
сега е време за закачки.
Утре с труда ще продължа,
сега искам щурави неща!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...