Малък пролетен геноцид
Малък пролетен геноцид
(от Кънчо Владиславов)
Когато коремът е пълен…
животът е толкова хубав.
Нищо, че там близо в Украйна …
седи безмълвен старик със изгубен разсъдък.
В ръцете си той нежно държи
Малко внуче на-две-половинки
Още топло, телцето кърви,
Загърното във изящни пеленки.
И майката там на паважа
С глава е разбила асфалта.
А до нея спокойно пикае
доброто войниче Серьожа.
Той пали цигара със Zippo,
и хвърля запалката долу.
Тъй лумва свещеният огън,
Пречистващ от всичко нацистко!
И дядо, и мама, и внуче на-две-половинки
Тях нежно ще гушне и стопли
по техния път в небесата.
Към многото други малки нацисти.
А пък у нас е време за бира
И пролет е, стопли се, птички…
Нема да мислиме скоро за гàза,
И че Путин убива ги всички…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Kancho Vladislavov Всички права запазени
