Кафето без твоите устни горчи

Велка Валачева

Кафето без твоите устни горчи,

без твоето:“  Искам те!“ просто умира.

Щом в душата отново вали,

щом света e с гневни пожари.

Потърси ме в сезоните на своите мечти!

Потърси ме в стръкче от цвете!

Нека вятър жадува моите коси

Аз живея в света без въпроси!

Всеки ден светлината ме грабва на път,

всеки ден пътувам в безвремие.

Коловозите са моите минали дни,

днес се завръщам след хиляди гари!

Неприличните жестове са просто нюанс.

Малък спомен, каприз след разделите.

Догаря цигарата в твоите очи

Кафето без твоите устни нагарча!