16.08.2012 г., 9:33

Мама никога не ще забравя

928 0 1

 

 

Мама никога не ще забравя!

Колкото и да ми бяга паметта.

Измъчена, отрудена женица.

Родила и отгледала

и трите си дечица.

С усмивка блага

като на светица,

с поглед мек и мил.

Понякога очите ù искряха,

когато (нещо хубаво добро съм сътворил)

 радост съм ù подарил.

С усмивката щастлива

протягаше ръце

да ме прегърне нежно,

топло, от сърце.

И казваше ми мило:

- Благодаря ти, сине,

благодаря за радостта,

за синовната ти обич,

за прекрасната отплата,

с която ме дари!

И аз благодаря ти, мамо!

Благодаря, че си ме отгледала,

родила!

Липсват ми сега

ласките ти нежни, съветите ти умни,

благите ти думи.

Обичта ти всеотдайна!

Благодаря ти и ми прости!

Прости ми, мамо,

че все по-рядко идвам

глава да сведа,

да помълча и се поклоня!

Цветя да ти оставя

и помилвам камъка студен!

Не те забравям, мамо! Не!

В най-трудните ми дни

с мен си ти, в теб е моята опора.

Знам, че твойта обич

никога не ще угасне.

И когато дойде моят ред,

с обич ще ме срещнеш,

с ласки приютиш!

С целувка нежна

 ще ме благословиш!

Че майчината обич

най-истинска е на света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Митов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...