Мама никога не ще забравя!

Колкото и да ми бяга паметта.

Измъчена, отрудена женица.

Родила и отгледала

и трите си дечица.

С усмивка блага

като на светица,

с поглед мек и мил.

Понякога очите ù искряха,

когато (нещо хубаво добро съм сътворил)

 радост съм ù подарил.

С усмивката щастлива

протягаше ръце

да ме прегърне нежно,

топло, от сърце.

И казваше ми мило:

- Благодаря ти, сине,

благодаря за радостта,

за синовната ти обич,

за прекрасната отплата,

с която ме дари!

И аз благодаря ти, мамо!

Благодаря, че си ме отгледала,

родила!

Липсват ми сега

ласките ти нежни, съветите ти умни,

благите ти думи.

Обичта ти всеотдайна!

Благодаря ти и ми прости!

Прости ми, мамо,

че все по-рядко идвам

глава да сведа,

да помълча и се поклоня!

Цветя да ти оставя

и помилвам камъка студен!

Не те забравям, мамо! Не!

В най-трудните ми дни

с мен си ти, в теб е моята опора.

Знам, че твойта обич

никога не ще угасне.

И когато дойде моят ред,

с обич ще ме срещнеш,

с ласки приютиш!

С целувка нежна

 ще ме благословиш!

Че майчината обич

най-истинска е на света!