17.02.2006 г., 20:13

Мамо

1.3K 1 0
Защо трябва да се караме?
Приятелството между нас така разваляме.
Мамо спомняш ли си ,
малка аз когато бях?
По цял ден с тебе си играх.
А сега ... вече не ми говориш,
а аз искам пак сърцето си
за мене да отвориш.
Попитам ли те нещо,
ти все си заета.
И сега тук стоя
и припомням си куплета...
Мамо,разбери,
че обичам те много
и те моля-Не тъжи.
Защото не обичам когато
виждам тъгата
във твойте красиви
зелени очи.
Искам пак да ходим на разходка,
да преплуваме река без лодка.
Да бягаме по зелената поляна
и да наблюдаваме грозната врана.
Да се радваме една на друга,
а не да стоим в заблуда.
Мамо знам ,че ме обичаш много,
знам и ,че те ядосвам,
но  едно запомни-
с усмивка ме дари
и се радвай на слънчевите дни!
Три думи ще ти кажа само:
Благодаря обична мамо !

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...