Мамо
Приятелството между нас така разваляме.
Мамо спомняш ли си ,
малка аз когато бях?
По цял ден с тебе си играх.
А сега ... вече не ми говориш,
а аз искам пак сърцето си
за мене да отвориш.
Попитам ли те нещо,
ти все си заета.
И сега тук стоя
и припомням си куплета...
Мамо,разбери,
че обичам те много
и те моля-Не тъжи.
Защото не обичам когато
виждам тъгата
във твойте красиви
зелени очи.
Искам пак да ходим на разходка,
да преплуваме река без лодка.
Да бягаме по зелената поляна
и да наблюдаваме грозната врана.
Да се радваме една на друга,
а не да стоим в заблуда.
Мамо знам ,че ме обичаш много,
знам и ,че те ядосвам,
но едно запомни-
с усмивка ме дари
и се радвай на слънчевите дни!
Три думи ще ти кажа само:
Благодаря обична мамо !
:)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сара Все права защищены