17 февр. 2006 г., 20:13

Мамо

1.3K 1 0
Защо трябва да се караме?
Приятелството между нас така разваляме.
Мамо спомняш ли си ,
малка аз когато бях?
По цял ден с тебе си играх.
А сега ... вече не ми говориш,
а аз искам пак сърцето си
за мене да отвориш.
Попитам ли те нещо,
ти все си заета.
И сега тук стоя
и припомням си куплета...
Мамо,разбери,
че обичам те много
и те моля-Не тъжи.
Защото не обичам когато
виждам тъгата
във твойте красиви
зелени очи.
Искам пак да ходим на разходка,
да преплуваме река без лодка.
Да бягаме по зелената поляна
и да наблюдаваме грозната врана.
Да се радваме една на друга,
а не да стоим в заблуда.
Мамо знам ,че ме обичаш много,
знам и ,че те ядосвам,
но  едно запомни-
с усмивка ме дари
и се радвай на слънчевите дни!
Три думи ще ти кажа само:
Благодаря обична мамо !

:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...