Мамо
Коленича в краката ти, мамо,
и протягам за прошка ръка,
че вината ми, знам, е голяма
и сивее днес твойта коса.
Всеки косъм е болка по мене,
всяка мисъл е свързана с мен
и сънят няма сили да вземе
от тъгата на идния ден.
Коленича в краката ти, мамо,
и те моля за прошка сега,
че сърцето ти, знам, е голямо,
а душата ти бистра река.
За въздишките дълги прости ми,
за сълзите в безсънната нощ,
мила мамо, усмивка дари ми
и вдъхни ми от твоята мощ.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
