Коленича в краката ти, мамо,
и протягам за прошка ръка,
че вината ми, знам, е голяма
и сивее днес твойта коса.
Всеки косъм е болка по мене,
всяка мисъл е свързана с мен
и сънят няма сили да вземе
от тъгата на идния ден.
Коленича в краката ти, мамо,
и те моля за прошка сега,
че сърцето ти, знам, е голямо,
а душата ти бистра река.
За въздишките дълги прости ми,
за сълзите в безсънната нощ,
мила мамо, усмивка дари ми
и вдъхни ми от твоята мощ.
© Наташа Басарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
