Коленича в краката ти, мамо,
и протягам за прошка ръка,
че вината ми, знам, е голяма
и сивее днес твойта коса.
Всеки косъм е болка по мене,
всяка мисъл е свързана с мен
и сънят няма сили да вземе
от тъгата на идния ден.
Коленича в краката ти, мамо,
и те моля за прошка сега,
че сърцето ти, знам, е голямо,
а душата ти бистра река.
За въздишките дълги прости ми,
за сълзите в безсънната нощ,
мила мамо, усмивка дари ми
и вдъхни ми от твоята мощ.
© Наташа Басарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
