Feb 15, 2009, 9:04 PM

Мамо 

  Poetry
1190 1 19

Коленича в краката ти, мамо,

и протягам за прошка ръка,

че вината ми, знам, е голяма

и сивее днес твойта коса.

 

Всеки косъм е болка по мене,

всяка мисъл е свързана с мен

и сънят няма сили да вземе

от тъгата на идния ден.

 

Коленича в краката ти, мамо,

и те моля за прошка сега,

че сърцето ти, знам, е голямо,

а душата ти бистра река.

 

За въздишките дълги прости ми,

за сълзите в безсънната нощ,

мила мамо, усмивка дари ми

и вдъхни ми от твоята мощ.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??