Благодаря ти, мила мамо,
за живота, който си ми дала.
Благодаря ти, мамо,
че по цели нощи над съня ми ти си бдяла.
Лишавала си се от много неща,
за да има за мене.
Всичко с мене си деляла
през цялото това време.
Колко тревоги съм ти причинила,
само ти си знаеш.
Прости ми, ако съм те наранила,
вече няма да съм ти във тежест.
Aз пораснах мамо
разбери го,не съм дете,
макар и да не съм до твойто рамо,
винаги ще те нося в моето сърце.
21.10.08.
© Пролетното момиче Всички права запазени