Благодаря ти, мила мамо,
за живота, който си ми дала.
Благодаря ти, мамо,
че по цели нощи над съня ми ти си бдяла.
Лишавала си се от много неща,
за да има за мене.
Всичко с мене си деляла
през цялото това време.
Колко тревоги съм ти причинила,
само ти си знаеш.
Прости ми, ако съм те наранила,
вече няма да съм ти във тежест.
Aз пораснах мамо
разбери го,не съм дете,
макар и да не съм до твойто рамо,
винаги ще те нося в моето сърце.
21.10.08.
© Пролетното момиче All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
