Маргаритка
Обича ме!
Не ме обича!
Обича ме!
Не ме обича!
Момиче на петнадесет години
държеше маргаритка във ръка
и късаше от белите листенца,
а вятър ги отвяваше в прахта!
Какво от туй, че малко е детето,
за първи път се влюбваше така,
за първи път трепереха нозете,
в очите и струеше светлина.
Слънчев лъч погали и нослето,
лунен рог протягаше ръка,
люлка и се спусна от небето,
звездите и направиха дъга!
И пак броеше малките листенца,
повтаряше познатите слова,
любовта разпалваше сърцето,
но... маргаритката умираше така!
Не ме обича!
Обича ме!
Не ме обича!
Момиче на петнадесет години
държеше маргаритка във ръка
и късаше от белите листенца,
а вятър ги отвяваше в прахта!
Какво от туй, че малко е детето,
за първи път се влюбваше така,
за първи път трепереха нозете,
в очите и струеше светлина.
Слънчев лъч погали и нослето,
лунен рог протягаше ръка,
люлка и се спусна от небето,
звездите и направиха дъга!
И пак броеше малките листенца,
повтаряше познатите слова,
любовта разпалваше сърцето,
но... маргаритката умираше така!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Поздрав, Ани, за спомена ,към който ме върна!
