Маргаритка
Обича ме!
Не ме обича!
Обича ме!
Не ме обича!
Момиче на петнадесет години
държеше маргаритка във ръка
и късаше от белите листенца,
а вятър ги отвяваше в прахта!
Какво от туй, че малко е детето,
за първи път се влюбваше така,
за първи път трепереха нозете,
в очите и струеше светлина.
Слънчев лъч погали и нослето,
лунен рог протягаше ръка,
люлка и се спусна от небето,
звездите и направиха дъга!
И пак броеше малките листенца,
повтаряше познатите слова,
любовта разпалваше сърцето,
но... маргаритката умираше така!
Не ме обича!
Обича ме!
Не ме обича!
Момиче на петнадесет години
държеше маргаритка във ръка
и късаше от белите листенца,
а вятър ги отвяваше в прахта!
Какво от туй, че малко е детето,
за първи път се влюбваше така,
за първи път трепереха нозете,
в очите и струеше светлина.
Слънчев лъч погали и нослето,
лунен рог протягаше ръка,
люлка и се спусна от небето,
звездите и направиха дъга!
И пак броеше малките листенца,
повтаряше познатите слова,
любовта разпалваше сърцето,
но... маргаритката умираше така!
© Анета All rights reserved.
Поздрав, Ани, за спомена ,към който ме върна!
