Плисва дъжд над сънните тепета.
После - тихо, кротко ромоли...
И Марица, влюбена в морето,
приласкана в стихове, мълви
за брега, до който ще достигне,
цяла потопена в синева...
Мисълта ми бърза да я стигне
в спомена, превърнал се в река!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Много нежни стихове им подаряваш!