Мария
Аз бях онази, дето я спаси
от камъните диви на съдбата.
И над която, като кръст виси,
най – искрената прошка на Земята…
А после бях тъгата в твоя час,
и лудостта, преглътнала сълзите…
Сърцето си покрих със тишина,
когато мълком Господа попитах:
„Къде Го водиш?...И защо Го взе?
Нима чрез Него ще спасиш тълпата,
която се кълне във грехове
и с лекота продава си душата?...”
Небето се смрази в сподавен вик,
дъждът проплака като тежка клетва…
Дори в очите на суров войник
една сълза издайнически светна…
И стана чудо. Утрото видя,
как се възражда вечното начало.
Аз бях онази, блудната жена,
в сълзи измила тленното Ти тяло…
и възвестила новия Ти път…
Ти ме нарече с името Мария.
И днес, когато търся любовта,
се връщам в Храма, Тебе да открия…
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Немея пред таланта ти... Само големите могат да пишат по такъв изумителен начин на такава тема! А ти, Дани, доказваш по неоспорим начин, че си сред тях!
Честито Воскресение Христово! -
Много е хубаво това стихотворение! Трудно се пише за Мария, много са опитвали, но повечето само си въобразяват, че са успели - просто защото темата е богата. Поздравявам те най-сърдечно за тези стихове!!!
-
Честито Възкресение, Дани!
Прекрасен стих!Небесна благодат и душевен простор ти желая! -
Благодаря ви, приятели! Светли празници!
-
Силен и въздействащ стих!Аплодирам!Поздрав, Дани!
-
С Katriona (Кети Рашева)
АДМИРАЦИИ!!! -
Дълбок, истинен стих!!!
-
Дълбок поклон пред този стих!
-
Оставя дълбока следа!Поздрав!
-
!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав, Дани!