danigallery
388 резултата
„Дявол знае кой дявол те прати,
да се любиш със своята същност.“
Павлина Йосева – Пинче
И какво, ако Дяволът днес е решил
да танцува по топлите устни на здрача… ...
  587 
Станал ли си с огъня ортак
не сънувай тесни коловози.
Че във тях, повярвай, няма как
да узнаеш кой си… И защо си
трънчето в спокойната пета ...
  461 
По забравени улици днес си намирам небе,
като дрипа наметнало блудното тяло на мрака…
То е жадно за птицата, скътана някъде в мен.
И е клетва за обич, която при тебе ме чака…
Недолюбено, дълго вали в невъзможни мечти. ...
  483  11 
Очите ти, по-жадни от небе,
рисуват полудели в тишината.
А аз изгарям… После две ръце
са онзи свят, във който синевата
взривява с вик разумния покой. ...
  677  12 
Босоногите чайки тихо сричат морето
и молитвено пият дъжда…
А нощта, като клетва, обладава небето
и на глътки мечтае страстта.
Тъжни хора във същия смешен спектакъл, ...
  612  11 
Намери ме, крещи до безпамет нощта.
Открадни всички мои минути…
После дълго рисувай със устни страстта,
ако ще този свят да се срути,
като много измислена, чужда вина… ...
  788  10 
Много тъжно се връщат в мечтите
всички минали наши лета.
Всеки спомен е жив… И не пита
как без него живях до сега…
Как в една недовършена песен ...
  384 
Между вчера и днес има път,
който мери цената на времето.
Сякаш някой претегля света –
кой е дал, колко има да взема…
Колко дълго, със будни очи, ...
  764 
Познавам те. До болка непознат.
Завръщаш ме от минали животи
на вече преживян, забравен свят…
Със чувство, превъртяло колелото
на грешна и сънувана земя. ...
  509 
Със вик на птици в съмналото утро
се ражда пак поредният ни ден…
И тръгва нероден към свойто трудно -
задъхан, жаден, вечно устремен.
Охлузен се провира в битието, ...
  627  10 
Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява ...
  475 
„… ще се прегърнем и ще помълчим…
Умеем да мълчим.
На много теми.“
Добромир Банев
Различно се мълчи за любовта ...
  523 
За мъртвите остава тишината,
догаряща във свещи… По Задушница…
Пречиства ли тревогите Земята?!
Дори зората странно е заслушана
във този миг, през който се прощаваме. ...
  430 
Ако сега поискам безпрогнозно
да завали в очите ми небе.
А после вятър в мислите ми боси
да обуздае две следи към теб...
Дали паважът ще танцува влюбен ...
  462 
Разкръстена от спомен за Батак,
Околчица, Оборище и Вола.
Земя, родена с карма на сирак –
отричана, раздирана до голо…
И пак желана… И от свой, и враг. ...
  430 
Земята още помни тишината
останала след края… Да боли…
И да напомня винаги цената
на дълго премълчавани мечти.
Било е време… Тежко и жестоко. ...
  622  17 
Ей такава, хазартно добра,
днес играя на руска рулетка.
Срещу Дявола… Без правила.
Ще залагам за негова сметка.
С този зар мойте диви мечти ...
  574 
Докоснато мълчание на чужда тишина
вали в очите ми като наричане…
Навярно ветровете търсят прага ми сега,
за да си вземат щураво обичане
и по-различни, да обърнат твоя свят. ...
  465 
Тази нощ вечерта е досадна,
бързо свлече студения ден…
И прибра светлината на хладно,
под едно подранило небе.
Малко тъжна от стари клишета – ...
  475 
Днес съм вик на безброй тишини,
дето идват в съня като спомен…
Знам, от тях лудват диви лози,
гроздоберно родени по склона.
А когато в най-южния миг ...
  524 
Добър вечер, досадно различна,
неизречена моя мечта.
Как така в мойте сънища тичаш?!
Сякаш дебнеш, кога ще заспя,
за да тръгнеш света да разлистваш – ...
  617  11 
Усещаш ли, тъгата днес е синя,
такава, като свод след зимен дъжд…
И сякаш търси хиляди причини,
взривила всичко земно изведнъж,
да смъкне вече дрипавия залез. ...
  544 
В очите ти въпросите са живи
и бавно догоряват със нощта…
Научих се със теб да съм щастлива,
научих се със тебе да летя.
И няма как различно да се случи – ...
  411 
Оголваме душите си по изгреви,
а после съвестта си на смрачаване…
С надежда - всяка нощ да е пречистване.
Дали все още пътят е начало
на нещо, несънувано от никого… ...
  730 
Обичам те от тука до безкрая,
а после, ако има накъде,
в мълчанието дълго ще гадая
дали без теб светът ми ще умре?!...
Дали ще има сили да взривява ...
  417 
Рано се оголиха мечтите ми
и сега приличат на врабчета,
рошаво накацали по жиците…
Кой ли ги подлъга там, където
трябваше по чудо да са сбъднати ...
  500 
Пепеляшке, с твойта нежна приказка
май отдавна залезът заспива…
А защо ли в нощните ми стихове
след дванайсет болката е сива?!...
И ми става някак недокоснато, ...
  396 
Сякаш някой подгони стрелките на времето
в заскрежения, белия мрак…
Тази нощ се държи много мъжки на стремето
и не чака отникъде знак,
за да пламне в мечти… ...
  554 
Непотърсени думи, увиснали в мрака,
тихо сричат в осъмнали нощи…
А навярно и днес някой още ги чака
и сънува звезди… И е сложно
да доказваш света в наранено отричане ...
  550 
Слънцето рисува по лицето ти
весели пътечки синева.
В погледа ти дяволито свети,
сякаш плахо пита: Докога
ще сънуваш вятърните мелници ...
  653 
Храм да беше, в глуха тишина
щях да те открия по звездите…
Път да гонех, стихне ли светът,
скитниците щях за теб да питам.
Нощ да беше, ей това небе ...
  428 
„Но – каквото ще става, ще стане
Все едно в кой живот.”
Маргарита Петкова
И какво, ако днес са измислица
всички щурави мисли по теб. ...
  441 
Земята си потърсих със очи,
а после дълго птиците рисувах.
Крилете им ми станаха мечти,
в ятата им до изгрев те будувах…
И питах, как във този дрипав свят ...
  400 
Докоснах те с една изпята песен
и с много непотърсени мечти,
останали от бързащата есен…
Такива, за напред и отпреди.
Те в залези родиха се самички ...
  363 
Намерих те по мой, различен начин.
Докоснат от не твоя самота,
в очите ти се беше сгушил здрачът
и любеше на глътки младостта…
Небето ти бе толкова безкрайно – ...
  513 
Невъзможното утре отново до ъгъла чака
и със жадни очи тихо крачи в една безнадежност…
А дали ако спре този свят безпосочно да бяга,
ще открие, че всъщност ни съди за глупави грешки?!
Невъзможното утре и днес ти задава въпроси: ...
  982 
В пустинята се раждат ветрове
и вплитат пръсти в пясъчните дюни.
И сякаш не години… Векове,
белязани от жадни пълнолуния,
са стелели мечтите ми към теб. ...
  476  12 
Във нощи, разпокъсани от мислене,
в жарава вплитам всичките си пътища…
Небето се взривява с луди писъци,
реши ли, че в зора ще се превръща.
И се преражда с всяко пълнолуние ...
  511 
В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…
А някъде, в забравено начало, ...
  517 
Била ли е онази нощ безлунна?!
Дали небето, в свойта самота
е чакало да стане ново чудо?!...
Страхът, стаен в очите на жена
и мъж, разкъсал вятъра с мълчание, ...
  512  15 
Предложения
: ??:??