6.08.2009 г., 14:14

Март в Босна

761 0 4

Март в Босна:
дъждовен пейзаж.
Зелена река -
последният страж
пред къщи с избодени
черни очи
от сили човешки,
но зли.

Задъхaни от тежест
планини,
в които камъни побити,
разказват скромната история
на скрити във земята хора,
се молят:

“Помнете вчера,
не забравяйте, за Бога!”

И спомня си сега народа,
но се опитва да живее днес,
и пак да съчетае етнос с вяра,
джамия с църква,
наргиле с цигара
и кепе с мюсюлмански фес.

март – август 2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • благодаря за коментара
  • Прекрасно е! Всъщност като видях прозата, мисля че можеш мнооого успешно да се включиш и във фотогалерията. Ако снимките са твои де . Мисля че на моменти са дори по разказвателни и от текста. Успех
  • Много благодаря! Всъщност вече съм го описала в проза. Можете да го видите тук:
    http://emaiv.wordpress.com/page/2
  • много интересно ! опитай да го пресъздадеш в проза...6!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...