Aug 6, 2009, 2:14 PM

Март в Босна

757 0 4

Март в Босна:
дъждовен пейзаж.
Зелена река -
последният страж
пред къщи с избодени
черни очи
от сили човешки,
но зли.

Задъхaни от тежест
планини,
в които камъни побити,
разказват скромната история
на скрити във земята хора,
се молят:

“Помнете вчера,
не забравяйте, за Бога!”

И спомня си сега народа,
но се опитва да живее днес,
и пак да съчетае етнос с вяра,
джамия с църква,
наргиле с цигара
и кепе с мюсюлмански фес.

март – август 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ема Венева All rights reserved.

Comments

Comments

  • благодаря за коментара
  • Прекрасно е! Всъщност като видях прозата, мисля че можеш мнооого успешно да се включиш и във фотогалерията. Ако снимките са твои де . Мисля че на моменти са дори по разказвателни и от текста. Успех
  • Много благодаря! Всъщност вече съм го описала в проза. Можете да го видите тук:
    http://emaiv.wordpress.com/page/2
  • много интересно ! опитай да го пресъздадеш в проза...6!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...