Мартенско чудо
Пролетта идва! Изваждам си рокля
копринена, лека и мека, на точки.
Така ми отива – красива съм!
Ухая на щастие и пчелата дохожда -
жужаща доносница, с брокат
на крачката от моите точки...
Летим си – планети без орбита,
откриваме сладкия мускус на бор
и пием от него – тя с моята рокля,
аз с нейния дух, не познаващ закон!
Диадеми си правим с тюркоаз на трева
и пантофки от охлюви. А овчарят,
коварно прикрит под млада асма,
на нашата лудост се смее широко!
Посред нощ ще ме стресне рог на луна,
ще изблее кошута копринено
и в познатия план на легенда добра
ще пристигне любимият рицар.
Чувам сигнала... тревожно тупти
клаксонът вътре у мене... Иде ли?
Или вятър е минал през ниска трева?
Колко птици кръжаха? Щурец ли,
трен ли тегелира съмнение?
Под кръга на луната, печално сама,
само аз съм. В прегръдка на бора
пчелата любовно се свря,
а нощта ми оцапа роклята в мораво.
© Златина Георгиева Всички права запазени